Искам спомените с теб
да чакат своя ред
и понякога в нощта,
да огряват твоята душа.
В живота ти бяхме малко знам,
но остана нещо там
скрито зад една врата –
ключа за нашата душа.
Държиш го в ръце
и с най-чудното сърце
за спомена ще има знай
място в тоз безкрай.
В дните къси погледни
и чуй го как тупти,
а щом настъпи пак нощта
ще се връщаме в съня.
За нас си цветен рай.
Макар далеч в този край,
където Слънцето те грей
и Океанът нежно пей.
Щом си тъжна погледни
и пак го прочети,
за да почувстваш любовта,
която е в нашите сърца!
09.01.2001 г.