В самолета по пътя към Тромсьо
Тръгваме на път със залеза
в небето щастие ще търсим.
Под капките дъждовни
блясъкът оставаме…
Забързани… Обсебени…
Като деца объркани.
В самолета лампите притихнаха,
пътя по пътеката показват,
ала пред прозорците утихнали
всички залеза очакват.
И ето… Хоризонтът заблестява.
Под него облаците са като море.
Над него редове разкъсани
променящи се всеки миг
като играта на дете.
Дали е щастие не зная…
Но, съм сигурна в едно:
Залезът отново ме омая!
Със своя огън изгорях!
23.11.2023 г., 18:13 ч.