Още едно приключение за мен. Обичам да се рея в небесата, гледайки играта на облаците от земята или на крилете на самолет, пътувайки към любим човек. Обичам да седя до прозореца и да се наслаждавам на всяка минута от полетите на където и да съм тръгнала. В последно време дестинацията ми е Варшава.
Още при първото ми кацане на летище Фредерик Шопен, независимо от цялото ми притеснение от предстоящият антигенен тест/който естествено беше с отрицателен резултат, поради два пъти изкараната коронавирусна инфекция и налични антитела/ и след като следвах очертаните оказващи линии по пода на терминала /аз следвах тази за автобуса/, се чувствах спокойна, въудошевена и щастлива, сякаш се завръщах у дома. Разбира се, това може би се дължеше и на дългото време през което, поради пандемията, нямахме възможност да пътуваме. Светът излизаше постепенно от изолацията. Тъкмо бяха отхлабили мерките в Полша,/ много по-късно от България/ и хората можеха да ходят на ресторант и навън да са без маски. Разбира се, аз имах лична причина да летя до там.