Полша – една новооткрита дестинация за мен. Столицата Варшава пък е един малък неизчерпаем Диамант. Единственият сезон през който не съм имала възможността да я видя е Есента. Засега. Започнах моето опознаване през Пролетта, последва я Лятото (едноседмично семейно приключение) и последното, но най-вълнуващото опознаване беше преди няколко седмици, през Зимата… Зимата е сезонът на многобройните празници и бляскаво осветени вечери. Най-големият празник в този сезон е Коледа. Но, тъй като той е и най-семейният празник, неговият блясък остава да го честваме с най-близките хора, спазвайки традициите на предците и мечтаейки за коледната звезда, онази, която огрява и дарява Мир на Света. А, след тези вълшебни дни, все още вдъхновени продължаваме да следваме звездите и смело потегляме на път. Откриваме, че времето, хората и местата, които посещаваме ни носят още дарове, стига само да поискаме да ги открием. Само трябва да се откъснем от познатото, да полетим в небето и да преживеем красотата на оставащите празници. Тогава и само тогава ще успеем да се насладим на невероятните емоции и преживявания на откривателите, защото в тези мигове ти си един от тях, откриваш чужди светове и чужди обичаи, и преживяваш своята приказна история. Отваряш душата си и приказката започва. Този път нашата приказка се оказва Варшава. Приканващите отблясъци на лампите, греещите витрини на магазините, изникналите коледни герои по детските площадки, по алеите на парковете и къде ли още не. Светлините и блясъкът остават достатъчно дълго, както по улиците, така и в душите на хората. И така, пристигайки във Варшава имах бегла представа за това, какво да очаквам като украса в централната градска част. Но… Не бях подготвена за това, което видях. Бурята от емоции, която ме заливаше през всеки ден и всяка вечер, прекарани в разходки по познати и непознати места, ме накара да се опитам да дам определение на видяното. Опитах се да го сравня с Лондон (само там съм била през този период на годината, при това няколко пъти), но по онова време не беше така изпъстрено с мерки и бе много по-различно от настоящето. Първо мислех да сравня полската столица с Перла, но пък има толкова други места, които бих определила така в тази страна. След километрите блясък по улиците, парковете, дворците и около реката, реших, че най-правилно е този блясък да бъде наречен ДИАМАНТ. И така: Варшава около Коледа и Нова Година е с диамантен блясък. Мнооого блясък. И този блясък нищо и никой не би го помрачил. Дори времето, което е много променливо по принцип. Може да замръзваш от студ (-3°С се чувства като -10° С ) или пък да се намокриш от появилият се облак, който бърза да те погали със ситен дъжд, за да ти покаже, че животът е една бързо променяща се картина. В тази картина през деня присъстват облаци с дъжд, облаци и крехки слънчеви лъчи, които едвам пробиват гъстите вежди на небето, а през нощта картината така те завладява, че дори дъждът не може да те откаже да се разхождаш сред светещите диамантени светлини. Разбира се тази година те са били малко повече от миналата (според приятел, който живее там), тъй като точно преди Нова година завърши Световното първенство по бърз шах на което Варшава беше домакин. Нашето семейство е свързано с шаха под една или друга форма, което за нас беше още една положителна емоция. Да се докоснеш до външната атмосферата на града, точно в този период е уникална възможност. Тази диамантена красота ще се опитам да я предам, чрез следващите снимки.
