Поглед вдигам към небето
звезди проблясват в нощта.
Луната пътя ми показва,
а градът потънал е в тишина.
Поглеждам пак към нея и отлитам
към нейния вълшебен свят,
усмихва ми се, с очите ми намига,
и разговор захващаме в този час.
Балконът сящаш оживява
осветен от ярка нежна светлина.
Луната кураж ми дава,
а думите редят се –
като сателит оплетени от мисълта.
Еньовден, 24.06.2021 г.