Септември е …
На вън природата рисува
в цветни багри красота…
Но, в сърцата ни
като ураган бушува
мъката от тази новина.
Съдбата отрежда на човека –
Един Живот
и всеки има своя миг…
После душата тръгва
по пътека и отлита,
а сърцето спира да тупти.
Утеха единствено ни дава,
че животът Ти
бе Пъстър, Многолик…
Любовта – тъй както
можеше Раздава
и много хора плачат
в този миг.
Септември е…
Навън е Есен..
Облаците малки в небето
се гонят с вятъра студен,
рисуват чувствата ни,
мъката и ето,
сълзите като дъжд
закапаха пред мен.
Вятърът в миг ги вдигна,
понесе ги обвити като в пелена,
на облаци дъждовни закачи ги
и спусна ги в морето,
тъй както пожела.
Септември е…
Навън е Есен…
Отново слънцето изгря.
Ала в сърцата ни остава само –
Споменът за Теб и Любовта!
Последно Сбогом, батко Вали!
28.09.2022 г.