Моето детенце вече е порасло.
Една година от календара пак отмина.
Пубертет го/я хвана.
Та започна да се мръщи
и да вика вкъщи.
Щом заключиме вратата
почва на часа кавгата.
Брат й пък я дразни
и се чуват викове ужасни.
За училище нехае,
а за танците сияе.
В сряда пък е на испански,
а в четвъртък – нищо не е ясно.
И така отмина старата година.
Вече е голяма. Палавницата на мама.
С пубертета ще се справим
и „Тийн“ /тийнейждъри/ ще станем.