Посвещава се на Иван Ангелов Иванов
и Коледата – която вече няма да е същата…
Годината към края се запъти.
Звездите облаците скриха.
Мъглата тихо ни обгръща
и тихо спомените връща.
В колата музиката пускаш
и с ритъм нервите отпускаш.
Пътуваш и пътуваш, и пътуваш…
Минаваш мостове, тунели и села.
Звездите плахо се подават,
а после крият се в гъстата мъгла.
Мъглата скоро пак се вдига
и селото показа се откъм завоя.
Тишина обгърнала е всичко и
само лампи нарушават тук-там покоя.
Последни метри и колата спира…
Все още в прозореца блещука светлинка.
Сърцето учестено пак напира
и намираш бързо ключа в нощта.
Почукваш, викаш и от вътре се подава
болен мъж с прошарена коса
и с трепереща ръка отключва
поредната заключена врата.
Усмихва се успокоен тогава
и самотата веч не му тежи.
Лъч светлина в нощта намира
и сълзи се стичат от старите очи.
….
Линейка… Болница… Тъга…
Живота тихо се измъкна…
Загасна блещукащата малка светлина…
В звезда на небосклона се превърна,
за да грее с всички други от сега.
25.12.2020 г.