В езерото луната се огежда
и вижда своята красота.
В рейса през стъклото плахо аз поглеждам,
навън е тъмно, ала свети нежната луна.
За миг и ето в пътека – ту малка,
ту пък дълга, сянката повежда
и в лунната пътека се оглежда,
моята всетърсеща душа.
Красотата на луната диря…
И звезди…Ала… Уви…
Тях облаците са закрили
и само сателит до нея там трепти.
Лунната пътека ме омая.
Усетих порив и безкрай,
ала в този миг достигна края /на езерото/
и лунната пътека скри се в безкрая.
20.08.2021